замàян, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от замая. 2. Като прил. — който е упоен, зашеметен. Той пиеше ракия самичък чаша след чаша, пушеше цигари и лягаше замаян. Елин Пелин. Гледа като замаян.