замèрвам, -аш, несв.; замèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Почвам да меря, да се прицелвам. Някои даже замериха с пушките, но Огнянов ги спря. Вазов. 2. Хвърлям нещо върху някого с цел да го улуча. Тая Албена като мине сега, ще я заплюя! С камъни ще я замеря! Йовков. замервам се, замеря се страд. и взаим.
|