заминàвам, -аш, несв.; замѝна, -еш, мин. св. -ах. св., непрех. 1. Тръгвам, потеглям за някъде далече; отпътувам, отивам. Продаде дядо Петко една нивица, взе някоя пара... и замина за Цариград. Ал. Константинов. Сиротно чедо беше тя. Отколя / замина нейний татко по гурбет — / замина и ни вест, ни кост от него. П. П. Славейков. Замина със самолет за Прага. Влакът заминава в 12 ч. 2. Диал. Минавам покрай някого или нещо. Той съгледа от прозореца, че покрай тях замина Райка. Влайков. Оттогава край туй място / кой мине, замине, / все същите думи казва, все същото чини. Вазов. || Наминавам, отбивам се. Излязох и аз да ида в Пирдоп за пазара. па рекох да замина през тука, че там хе-е имаме едно парче нивица. Влайков. 3. Диал. Отминавам някого или нещо; надминавам, изпреварвам. Моми и момци... тихо си шепнеха. Цвета ги заминаваше с наведени очи и не поглеждаше настрани. Елин Пелин. Без да усетя, изостанал съм пак назад: байко и тато далеч са ме заминали. Влайков. А аз, залисан от приказките на чича Стайка, бях и заминал пътя, из който трябваше да се отбия за към овеса. Влайков. 4. Остар. Минавам през някое място. Друг път — помниш? — лани беше: / аз заминах през гората. Ботев. Калоян воюва, почивка не прави: / ... / Градове събаря, руши кули здрави: / дето той замина, пустошът мина. Вазов. □ Мина и замина — премина, свърши се.
|