заминàвам си, -аш си, несв.; замѝна си, -еш си, мин. св. -ах си, св., непрех. Отпътувам за мястото, където живея постоянно, откъдето съм дошъл; отивам си. В двора на хана се зачуха звънци, затрещя кола по калдъръма. Подпоручикът и фелдшерът си заминаваха. Йовков. || Прен. Поет. Умирам. И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Вазов.
|