замирѝсвам, -аш, несв.; замирѝша, -еш, мин. св. замирѝсах, св. 1. Непрех. Почвам да изпускам мирис, дъх, почвам да мириша. Сядам на топла тревица гърбом към слънцето, заседнал съм чубрика и тя замириса. Вазов. 2. Непрех Само 3 л. Почвам да усещам миризма, дъх. Из съседната градина люляка ми замириса. Вазов. Чини ми се, че ще оздравея, щом дъхна балкански хладец и ми замирише на здравец. Вазов. Като светулки светнаха запалени цигари, замириса на тютюнев дим. Кр. Григоров. || Прен. Почват да се усещат признаци на близката поява на нещо. Небето бързо потъмня от черни облаци, замириса на дъжд. Вазов. 3. Прех. Почвам да мириша нещо. Какво си замирисал цветето. □ Замириса на барут — има признаци за близка война, за размирици.
|