замѝслен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от замисля. 2. Като прил. — а) Който е вдълбочен в мисли, който е унесен в мисли Няколко време остана замислен върху тоя въпрос. Вазов. Той се не боеше, под небето спеше, ходеше замислен, самси, без другар. Вазов. || Потиснат от тежки мисли, угрижен. И промени се след това Райка, посърна, завехна, все замислена стои. Влайков. б) Който изразява съсредоточеност в мисли или угриженост. И в горестна забрава гасна / по две замислени очи. Лилиев. Веселият му нрав се изгуби, сърцето му стана тъжно, лицето замислено. Елин Пелин. в) Предварително обмислен; предначертан. И в най-рано замисленото му творение, както и в по-послешни, тези два мотива... лежат, в основа на творенията му. П. П. Славейков.
|