замлъ̀квам, -аш, несв.; замлъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам да говоря, да викам, да пея; млъквам. Погледът само, който той хвърли върху компанията, накара всички да замлъкнат. Йовков. Гласът на дядо Никола се задави. Той замлъкна. Елин Пелин. 2. Разш. Преставам, спирам да звуча или да шумя. Стори му се, че измряха всички цветя по ливадите, че замлъкнаха всички щурци. Елин Пелин. Замлъкнаха последните звуци от цафарата на някое неопитно момче. Елин Пелин. Чучурът замлъкна! По вирът шуми. Вазов.
|