замотàвам, -аш, несв.; замотàя, -àеш, мин. св. замотàх, св., прех. 1. Обърквам, забърквам. От него те са учили да не замотават мислите си в многословие. П. П. Славейков. 2. Рядко. Почвам да мотая. Откак съм замотала това кълбо, мина много време. замотавам се, замотая се страд.
|