замотàн, -а, -ο, 1. Прич. мин. страд от замотая. 2. Като прил. — който е омотан, оплетен, объркан. Замотани юлари и въжа отвъде е настлал / прегърбен мутафчия. П. П. Славейков. || Прен. Който не е лесен за разбиране; усложнен. Па и тоя дяволски, като каиш, черковен въпрос, не се решава... — замотани работи. Вазов.
|