замръ̀звам, -аш, несв.; замръ̀зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За вода — превръщам се в лед. Водата замръзва при 0°. || За течности — превръщам се в твърдо състояние. Малки Сечко, казват, могъл да направи, щото гърнето в огнището от едната страна да ври, а от другата да замръзва. Влайков. Спиртът замръзва при по-ниска температура от водата. || За река, езеро, море — покривам се с лед. За Дунава лодка не трябва, той сега е замръзнал и пеша може да се мине. Вазов. || Втвърдявам се от студ; сковавам се. Отначало духаха само студени ветрове, земята замръзна, не можеше повече да се оре и всички плугове се завърнаха. Йовков. || За мазнина от животински произход — изстивам и се втвърдявам. Маслото и маста, като изстинат, замръзват. 2. Загивам, умирам от студ. Попчето и Мравката, като се завръщаха подир войната в Букурещ, пеша и голи, замръзнаха οт студ една нощ близо до Крайова. Остана жив само Македонски. Вазов. || Стесн. Изпитвам силен студ; измръзвам. Слушай, извикай народа да се посгрее малко. Замръзнаха долу. Д. Добревски. Ама студ! Бе то тук имало дръвца малко, я дай, Дерибеев, да накладем огнец. И нещастният Странджа ще замръзне. Вазов. 3. Прен. От силна уплаха или ужас оставам неподвижен на мястото си: вцепенявам се, втрещявам се. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че, като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си. Ал. Константинов. || Обр. Кръвта замръзна в жилите му. Усмивката замръзна на устните му. Думите замръзнаха на устата му.
|