замръ̀квам, -аш, несв.; замръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Сварва ме мрак, мръкване. Противоп. осъмвам. Де ли той сега се скита? / Де ли той ще да замръкне / в тъмна нощ — и. да се сгрее, / пак огнище ще да стъкне? П. П. Славейков. Идеше му на ум да направи някъде кладенец, мост на някое лошо място, хан, където замръкват пътници. Йовков. Снощи са ази замръкнах / на връх на Стара планина. Нар. пес.
|