замъглèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от замъгля. 2. Като прил. — а) Покрит с мъгла. От чистия небесен купол... весело грееше пролетното слънце и топлата му светлина капеше на едри, сребърни петна по безкрайната, леко замъглена равнина. А. Гуляшки. || През който не може да се вижда ясно, не напълно прозрачен. Вън взе да вали дъжд. По замъглените стъкла на прозорците се чуха леки удари. Йовков. || За очи, поглед — неясен, помътен. Сините ѝ очи гледаха скръбно от стъклото, с поглед замъглен, страдалчески. Вазов. б) Прен. Неясен по смисъл, неразбран. А вперила во него модри очи, / като че ли тя искаше това, / що не издума с замъглени думи, / да го додума с поглед. П. П. Славейков.
|