замъгля̀вам, -аш, несв.; замъгля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Покривам, изпълвам нещо с мъгла, дим, пари и др. Полята росни ги дим пожарен замъгли. П. П. Славейков. Неудържимо вълнение души гърдите му, сълзи замъгляват очите му. Йовков. 2. Правя нещо да стане непрозрачно. Малки водни капчици замъглиха прозореца. 3. Прен. Правя нещо да стане неясно. Алкохолът от минута на минута все повече замъглява съзнанието и замрежва очите му. Ал. Константинов. Умората замъглява съзнанието, очите са готови да виждат странни видения. Йовков. замъглявам се, замъгля се страд.
|