замъждỳквам, -аш, несв.; замъждỳкам, -аш, св., непрех. Почвам да мъждукам. Още един завой и пред тях замъждукаха прозорците под схлупените стрехи на Брягово. Хар. Русев Тук и там по изцъкленото небе замъждуква по някоя звездица. Влайков.