замъ̀квам, -аш, несв.; замъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. замъ̀кнат, св., прех. Разг. 1. С мъкнене отнасям, завличам някого или нещо на някъде. Една едра риба лакомо се спусна върху перата и ги замъкна със себе си под водата. Ст. Загорчинов. 2. Разг. Не връщам заетото; завличам. замъквам се, замъкна се страд.
|