замълчàвам, -аш, несв.; замълчà, -ѝш, мин. св. -àх, св. 1. Непрех. Почвам да мълча. Двамата замълчаха. За миг като че ли всичко утихна. Елин Пелин. Той все мълчеше: каже една или две думи, па замълчи. Влайков. Картечниците, които бяха временно замълчали, отново защракаха след отстъпващите. Вежинов. 2. Прех. Разг. Съзнателно не казвам, укривам това, което зная; премълчавам. Иванчо Йотата... разказваше им бягството си с хаджи Смион, но замълчаваше някои подробности. Вазов.
|