|
занàсям1, -яш, несв.; занесà, -еш, мин. св. занèсох, прич. мин. св. деят. занѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Нося нещо на определено място, което е извън мястото, където се говори. Занасям тепсийчето с тутманика на фурната. Влайков. Скоро занеси му вода и пак донеси стомничката. Ал. Константинов.
занàсям2, -яш, несв., прех. Разг. Шегувам се, подигравам се с някого. Много още разправя той и занася жените. Чудомир.
|