занàсям се, -яш се, несв.; занесà се, -èш се, мин. св. занèсох се, прич. мин. св. деят. занѐсъл се, -сла с,е -сло се, мн. -сли се, св., непрех. 1. Захласвам се, прехласвам се, като гледам нещо. Латинка във венчалното са рухо беше до толкова хубавица, щото не можеше човек да се не занесе, като я гледа. Каравелов. 2. Унасям се при висока температура или при тежка болест; почвам да губя съзнание. Простинала... Сега я хвърлило в огън, та чак се занесла. Влайков, 3. Разг. Превземам се; преструвам се. Как майсторски прави всичко, каквото чуе. Пее, занася се, примира вече и пак в същото време се подиграва със всичко живо из двора. Йовков. □ Занасям се по някого (разг.) задирям, ухажвам някого.
|