заная̀т м. (араб.). Стопанска дейност, при която преобладава ръчен труд и която се усвоява чрез продължителна практика. Аз разбрах, че и днес си работи обущарството, първоначалния си занаят. Вазов. Няма Герчо дом, ни къща, ниви, ни ливади. / Ни занаят знае пари да извади. Елин Пелин. □ Изпекъл занаята (разг.) — усвоил добре известна работа.
|