занемарèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от занемаря. 2. Като прил. — за когото или за което вече не се полагат грижи; изоставен напуснат. Оградата на двора му, занемарена отколе, се беше се посрутила тук-таме. Йовков. Занемарено дете.