занемя̀вам, -аш, несв.; занемèя, -èеш, мин. св. занемя̀х, прич. мин. св. деят. занемя̀л, -а, -о, мн. занемѐли, св., непрех. Ставам безгласен, ням; замлъквам, затихвам, замирам. Дядо Стойко до едно време вика, пъшка, па занемя. Вазов. || Обр. Тук-там прониже пожар тъмнината, / блесне рубинен език, / глухо понася се стон в пустотата / и занемее след миг. Смирненски. || Ставам като ням от някакво чувство, загубвам за миг способност да говоря. Непознатите хора идваха точно срещу него и той занемя на мястото си с широко отворени очи, без да диша. Вежинов
|