занèсен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от занеса. Но най-страшното стана една нощ в Сърнено, гдето бяха занесени вълчетата. Йовков. 2. Като прил. (прен., разг.) — а) Погълнат от някаква мисъл. Кънчо поседя няколко време пред кухнята тъй като занесен, като замислен за нещо. Влайков. б) Който изразява унесеност. И сега му стана съвсем ясно, че тоя занесен и отвърнат от всичко наоколо поглед беше устремен в една посока. Йовков. в) Пренебр. Който е разсеян, завеян. Занесен човек.
|