зàник, мн. няма, м. Поет. Залез слънце. Противоп. изгрев. От заник слънце озарени / алеят морски ширини. Яворов. Мръкваше се, по високите върхове горяха последните багри на слънцето и на запад широко се разстилаше по небето червената зара на заника. Йовков. || Прен. Годините от преклонната възраст на човека. Аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина. Дебелянов.
|