занимàвам, -аш, несв.; занимàя, -àеш, мин. св. занимàх, св., прех. 1. Задържам, поглъщам вниманието, мислите или интереса на някого. Ако това не ви харесва, напуснете складовете и не ме занимавайте с глупости! Дим. Димов. || Забавлявам, развличам някого. Децата станаха и се отдалечиха с недоволен вид; тях ги живо занимаваха приказките за кака Милка Тодоричина. Вазов. 2. Обикн. за частно обучение — преподавам учебна материя на някого; обучавам. Занимавам учениците по география.
|