занимàвам се, -аш се, несв.; занимàя се, -àеш се, мин. св. занимàх се, св., непрех. 1. Зает съм с някаква работа; върша нещо. Той остави коректурата, с която се занимаваше. Вазов. || Отделям внимание на нещо или на някого. Туй да оставим за друг път, а сега да се занимаем със скъпия си гост. Вазов. Майка си тя не помнеше, а баща ѝ беше моряк и нямаше време да се занимава с нея. Дим. Димов. || Разглеждам, разучавам. Тази вечер ще се занимаем с най-важния въпрос за момента — пролетната сеитба. Кр. Григоров. 2. Извършвам работа, която е постоянната ми професия. Занимавам се със земеделие. Занимавам се с политика. 3. Уча, изучавам, работя умствено. Тази стаичка е моя. В нея се занимавам. Влайков. Той (Неофит Рилски) се е отстранявал често тука, за да може да се занимава спокойно над последния си труд — речника. Вазов.
|