заобикàлка ж. Обикн. мн. Пристъпване по околен път към предмета на разговора. И тъй, —пристъпвам направо към целта, — не обичам заобикалките. Йовков. Има писачи, които казват истината със заобикалки, види се от боязън за обида. П. П. Славейков. Да говорим без заобикалки.
|