|
заобикàлям1, -яш, несв.; заобиколя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Обикалям от всички страни някого или нещо; обграждам, обкръжавам. Едва сега му мина през ума, че много се е отдалечил от кулата, а агарянците невям са близо в гората а можеха да го заобиколят и пленят. Ст. Загорчинов. Заобиколили големите огньове, — войниците бяха възбудени и весели сред хайдушката прелест на тая нощ. Йовков. Децата заобиколиха учителя. || Намирам се, разположен съм около някого или нещо; опасвам. Аз вървях на юг, по отъпканата пътека, между мочурите, които заобикалят Карловските бани. Вазов. || Обр. Децата се смееха. И струваше ми се, че те го заобикалят със същата привързаност и със същата доверчивост, с каквато дохождаха при него и черните скорци. Йовков. 2. Минавам по околен път, в страни. На утрото отидох на ливадата, като заобиколих през корията. Елин Пелин. Когато войниците отиваха да патрулират към устието из Карасу, трябваше да заобикалят много и тогава да излязат на морския бряг. Йовков. || Прен. Говоря със заобикалки за нещо. Цанка бе сама в къщи. Без да заобикаля, тя захвана направо за онова, което искаше да му каже. Влайков. 3. Разг. Посещавам, обикн. от време на време; изминавам, отбивам се. Домашните... помолиха доктора да заобикаля пак всеки ден. Вазов. Най-напред Нейко заобиколи тия свои нави, които бяха засети вече. Йовков. заобикалям се, заобиколя се страд. □ Заобикалям закона — нарушавам закона, като формално не излизам от рамките му. Заобикалям фактите — отбягвам да се спра на фактите.
заобикàлям2, -яш, св., прех. Почвам да обикалям. Гьоч-Кольо плю на ръцете си и заобикаля. Йовков.
|