заорàвам, -аш, несв.; заорà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. и непрех. 1. Почвам да ора. От зори съм още заорал. Ив. Бурин. 2. Обикн. в земята — заривам се, забивам се чрез порене. Една кола... изведнъж се наведе на една страна, колелото ѝ изхвръкна, оста заора в земята и се счупи. Йовков.
|