заòстрям, -яш, несв.; заòстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да се изостри; подострям. Той заостри върха на тоягата си. || Прен. Изострям, засилвам. Заострям, вниманието си. Заострям бдителността си. 2. Почвам да остря. Взе ножчето и заостри молива си. заострям се, заостря се страд.
|