|
запàдам1, -аш, несв.; запàдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изгубвам имота си, благосъстоянието си; разорявам се. След войната това семейство съвсем западна. Западнал град. 2. За занаят, търговия, индустрия, производство — постепенно упадам, замирам. Като западна така златарлъкът, Койчо се залови повечко със земеделие и с добитъка. Влайков. По онова време, поради внасянето на американа, производството на широките памучни платна... било започнало да запада. Влайков. 3. Остар. Почвам да отпадам физически, да изнемощявам. Тъй беше отпаднала в първите дни след като осъдиха Ивана на смърт! После... тя се посъвзе и напоследък пак западна, грохна, отчая се. Караславов. 4.Прен. Остар. Само 3 л. Дълбоко заляга нещо в съзнанието на някого. Па и един поглед имаше — дълбок, ясен и мил — дето ти запада право в сърцето. Влайков. Западна мисъл тягостна / в душа ми, кат вихрушка. Вазов.
запàдам2, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Почваме да падаме, да се сипем един след друг. Пред очите ми западаха тежките снаряди и войниците видяха ясно как към небето отново излетяха тъмни гейзери пръст. Вежинов. Едри капки дъжд западаха по шосето. Вазов.
|