запàзен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от запазя. 2. Като прил. — а) Който е останал такъв, какъвто си е бил. Намерих лодката извлечена далеч от брега и добре запазена. Йовков. б) За човек — който не се е състарил, още е младолик. Беше вече стар човек, но още здрав, твърде запазен. Йовков. Жената е възрастни, но запазена и още хубава. Кр. Кюлявков.
|