|
запàлвам, -аш, несв.; запàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да започне да гори или да свети. Запалвам огън. Запалвам, цигара. Запалвам свещ. Запалвам лампата. || Паля нещо, за да причиня пожар; подпалвам. Ако ги запалиш — отива всичко — и ниви, и целият кър, и селата. Йовков. Арестуваха жена му... А малко по-късно запалиха и изгориха къщата му на горния край на селото. Ив. Хаджимарчев. 2. Паля в нещо огън, за да грее и топли. В къщата имаше първобитна турска баня, която Кристало обеща да запали. Дим. Димов. Запалвам печката. 3. Прен. За чувства — правя, предизвиквам да се прояви силно; въодушевявам, разпалвам. Той беше як, беше ловец и мисълта за кошутата запалваше същинска вълча стръв в гърдите му. Йовков. И техний млад възторг ще да запали / в сърца любов към слава, идеали. Вазов. запалвам се, запаля се страд. □ Главата ми се е запалила — имам големи грижи или неприятности. Запалвам главата на някого — въодушевявам някого за нещо. Запалвам някому чергата — създавам някому голяма неприятност или щета.
|