запàрвам, -аш, несв.; запàря, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Затоплям и задушавам нещо с пара. Па и работата им такава — все с кожи се разправят: да ги топят и запарват, да ги скубят. Влайков. 2. Прех. Заливам с вряла вода дървен съд (каца, корито и др.), за да се затегне. Тя чистеше и миеше съдовете, проветряваше зимнина, запарваше бъчвите и прослужваше на селяните като момче. Елин Пелин. 3. Непрех. Само 3 л. Започва да пари, допарва ми. Дельо изохка... В очите му запариха сълзи. Д. Добревски. Изведнъж нещо запари на гърлото на Янко. Думите му замряха. Ем. Коралов. запарвам се, запаря се страд.
|