запàрен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от запаря. 2. Като прил. — затоплен, сгорещен и задушен от пара. Тесничко бе, наистина, у какини Донини, имаше дъх от запарени кожи, ала инак беше весело. Влайков. Между каруците се носеше мирис на тор и запарено сено. Вежинов. □ Запарен въздух — нечист, непроветрен въздух в затворено помещение, въздух, наситен с тежки миризми и изпарения.
|