запèнен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от запеня. 2. Като прил. — а) Покрит с пяна. Бичът на Османа се дигаше и слагаше по гърбовете на запенените коне. Вазов. Запечени уста. б) Прен. Много ядосан, раздразнен. Ще ти изпия кръвчицата аз тебе! — закани се запенен Ламбо. Вазов. Или си вземи думите назад, или смърт! — изрева Кандов, запенен от ярост. Вазов.
|