запèчен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от запека. 2. Като прил. — който е хванал отгоре кора; спечен, засъхнал. Лицата на убитите се виждаха ясно, със сплъстената си u разбъркана коса, с запечените рани по тях. Йовков. □ Запечен стомах — запек.