заплàквам1, -аш, несв.; заплàча, -еш, мин. св. заплàках, св., непрех. Почвам да плача. А майка ядна, жалостна / дете си мило прегърна / и... пак зарида, заплака! Ботев. Момичето се запъна, седна на стола и... заплака с мълчалив, сдържан плач. Л. Стоянов.
заплàквам2, -аш, несв.; заплàкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Почвам да плакна. заплаквам се, заплакна се страд.
|