запламтя̀вам, -аш, несв.; запламтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. запламтя̀л, -а, -о, мн. запламтèли, св., непрех. Почвам да пламтя. Трайко притури още едно дърво, побутна оттук-оттам главните и огънят по-силно запламтя. Влайков. Изведнъж гласът му зазвуча по-силно... и очите му запламтяха. Вазов.
|