запленя̀вам, -аш, несв.; запленя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. 1. Взимам в плен, пленявам. А живите слагат оръжие и в плен / отиват на робско чернило... /,о, царю честитий, завръщат се вcи / в Беласицкий бой запленени. П. П. Славейков. 2. Прен. Възхищавам, очаровам, покорявам. Като юноша още ме срещна / и сърцето ми ти заплени. Хр. Радевски. Де е тайната на това неотразимо очарование, което иде от тия подвизи и запленява всяка душа? Йовков.
|