заплèтен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от заплета. 2. Като прил. — объркан, замотан. Заплетени конци. || Прен. Неясен, объркан. Заплетена работа. Заплетено положение. Заплетен въпрос. Заплетена мисъл.