заплю̀вам, -аш, несв.; заплю̀я, -ю̀еш, мин. св. заплю̀х, св., прех. 1. Плюя върху някого или нещо, обикн. за да изразя презрение, отвращение или погнуса. Нито помръдваше, нито потрепваше пред тия хора, които го ритаха и заплюваха. Йовков.|| Прен. Изказвам презрението си към някого. 2. Остар. Според вярванията на суеверните — плюя върху някого или нещо, за да го предпазя от урочасване. 3. Почвам да плювам. заплювам се, заплюя се възвр. и страд.
|