|
зàповед, -тà, мн. -и, ж. 1. Официално разпореждане на орган на властта или на началник до подчинени за задължително изпълнение на определени действия. Издавам заповед. Изпълнявам заповед. Отменявам заповед. || Разш. Разпореждане, нареждане изобщо. Той цял ден ходеше гологлав из двора, даваше заповеди ѝ гълчеше високо на жена си и на децата си. Елин Пелин. 2. Документът, с който се съобщава такова разпореждане. Подписвам заповед. Връчвам заповед. Повиквателна заповед.
|