|
заповèднически, -а, -о, прил. Който съдържа заповед, който изразява заповед; заповеден, повелителен. Откъслечните умни и живи фрази, но особено блестящият и самоуверен поглед свидетелстваха, че имахме в средата си человек със силен заповеднически дух. Вазов. Заповеднически тон. Заповеднически глас.
заповèднически. Нареч. от прил. заповеднически. Говори заповеднически.
|