|
заповя̀дам1, -аш, св. Обикн. в повел. накл., по-рядко в сег. вр. с да, нека да и бъдеще в 2 и 3 л. 1. При учтива покана към някого да влезе или да дойде някъде. Ида да ви поканя фамилиарно да заповядате на представлението. Вазов. Хаджи Генчо посрещнал своите сватове весело и рекъл им със засмяно лице: „Добре дошли, добре дошли! Заповядайте!“ Каравелов. 2. При учтиво подаване, предлагане нещо някому. Заповядай! Пийни! — Велико не отказа и пое шишето. Йовков. 3. При учтив отговор на повикване или при подканяне на някого за говорене, разпореждане. Извинете, искам да ви задам един въпрос. — Заповядайте! Йовков.
заповя̀дам2. Вж. заповядвам.
|