запотèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от запотя. 2. Като прил. — който е покрит с пот: изпотен. Поручик Манев не отговори и замислено се загледа в запотените гърбове на конете. Вежинов. || Разш. Покрит с влага. Отзад са наредени / пък чашите с водата запотени: / така студена е! К. Христов. Запотени прозорци. Запотени стъкла.
|