запòчвам, -аш, несв.; запòчна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. запòчнат, св. 1. Прех. Пристъпвам към действие; почвам, захващам. С напълнени дисаги на рамо, той влезе в браздите и започна да сее. Йовков. Ти започваш да пишеш и ето — вместо рима, избухва снаряд. Вапцаров. Започвам да говоря. Започвам да пея. || Поставям началото на нещо; начевам. Но ето Стефан оставяше тая жална песен и започваше друга. Йовков. Слушайте какво ще ви кажа, — започна той. Йовков. Започвам разговор. Започвам работа. Започвам къща. 2. Непрех. За действие — захващам да се извършвам, да се осъществявам. Започна да се свечерява. Йовков. Започвам да остарявам. Започна да вали. 3. Непрех. Само 3 л. Туря се началото на нещо. Вечерта започна и продължи с шеги, закачки и смях. Влайков. От сега за него започваше нов живот. || Има, води началото си от определено място или време. Той мислеше, че всичко това е започнало много отдавна и че няма да има край. Йовков. Из младите оризища, които започваха от долния край на тресавището, крачеха важно и съсредоточено щъркели. Караславов. Зимата започва от 22 декември. 4. Прех. Захващам да употребявам нещо неначенато; начевам. Започнахме бъчвата с вино. започвам се, започна се страд.
|