запращя̀вам, -аш, небе.; запращя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. запращя̀л, -а, -о, мн. запращèли, св., непрех. Почвам да пращя. Люшна се, разгърна се хорото, / сърмени колани запращяха. К. Христов. Накладеният огън запращя и осветли загорелите лица на седмина души грънчари. А. Каралийчев.
|