заприкàзвам, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Почвам да приказвам. И тримата седнаха. Заприказваха. Вазов. Ана и Цветана майка заприказваха надълго за това, за онова. Елин Пелин. 2. Прех. Влизам в разговор с някого, заговорвам го. Мама я посреща малко смутено, поканва я да седне и я заприказва. Влайков. Старият се въртеше като на тръни — искаше му се да го заприказва, да го запита. Караславов. || Увличам някого в разговор. Аз го заприказвах за друго, да не би да вземе да разпитва. Влайков.
|