запрѝпквам, -аш, несв.; запрѝпкам, -аш, св., непрех. Разг. Почвам да припкам; затичвам. Най-после видя босата Марийка, че излезе и заприпка по острите камъни. Вазов. Вземам малката стомничка и бялото менче, което весело подрънква, и заприпквам след кака. Влайков.
|