запръхтя̀вам, -аш, несв.; запръхтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. запръхтя̀л, -а, -о, мн. запръхтèли, св., непрех. Почвам да пръхтя. Конят запръхтя и тръгна по-бързо, като от време на време цвилеше късо и нервно. Дим. Димов.